Особености

Най-обичани от трудовите песни са жетварските, които се пеят сутрин, на обед, на почивка, на връщане от полето и по време на жътва. Други любими песни тук са седенкарските, които ги наричат още “на седешки”.

Докато главните носители на типичната местна двугласна песен в Пиринския край са жените, на музикални инструменти свирят предимно мъжете. Широко разпространени тук са тамбурата и гайдата, овчарска свирка. Характерни за този район са и зурната съчетана с тъпан. Тамбурата е любим инструмент за сформиране на народни оркестри в района.

Пиринската фолклорна област има много танци, повлияни от шопската, тракийската и родопската област, като се наблюдава дори гръцко влияние. Малко са запазените танци с чисто пирински стил. Най-чисти, без странично влияние, са тези в Петричко и Сандански.

Леката и стегната носия позволява по-висока игра, изразена в бавни, гъвкави прескоци, подскоци и високи свивки, съчетани с пружинки. Хора̀та тук са умерено бързи, движенията са леки и пластични, съчетани с резки заставания в поза, траещи дори няколко такта. Бавните танци са много тържествени, в тях мъжете влагат много енергия и чувства.

Най-популярните и обичани народни хора от Пиринската област са: Македонско, Арап, Ширто, Малешевско, Гинка, Велинградско, Дуна иде, Старо банско, Джангурица, Чорбаджийско, Ески и др.